ПОЛЯГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀ГВАМ¹, ‑аш, несв; полѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Полягам¹. Морно, без да потърсят вечеря, след като прибраха вещите си в раниците, готови пак да тръгнат, полягваха и веднага заспиваха. В. Ченков, ПС, 100. Други път, след пладне всички полягват. Т. Влайков, Пр. I, 35. Работният ден на нивата беше тежък и уморителен. На пладне всички полягваха под някоя крушена сянка да отдъхнат. А. Каралийчев, С, 307.

ПОЛЯ̀ГВАМ СИ несв.; полѐгна си св., непрех. Разг. Полягам си. Които мелеха си вардеха мливото и като огрибваха немляното брашно, полягваха си на човалите на щрек да не се успят, да се замели камъкът. Ц.Гинчев, ГК, 100-101. Кивнах му [на дивака] да иде да си легне, като му посочих един настел (стивя) от оризана слама, дето и аз много пъти си полягвах да спя.П. Р. Славейков, РО (превод), 110.

ПОЛЯ̀ГВАМ², ‑аш, несв.; полѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Полягам². Добрий домакин, .., търкаля бъчви, изпарва ги с вряла вода и ги полягва на място. Ил. Блъсков, СК, 60. полягвам се, полегна се страд.