ПОЛЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀ЗВАМ, ‑аш, несв; поля̀за, полѐзеш, мин. св. поля̀зох, полѐзе, прич. мин. св. деят. поля̀зъл, ‑зла, ‑зло, мн. полѐзли св., прех. Диал. Посещавам някого, нечий дом пръв сутринта на Игнажден (Бъдни вечер, Нова година, или при започване на някаква дейност), което се тълкува като добър (или лош) знак. По Игнажден той [Петър] милееше за ония светли минути, когато го полязваше ратая Желязко. Ив. Кирилов, Съч. II, 216. Отде да й, Божне, Тодорка / полаза да ни полезе / дан не са късат конците / дан не са чупът иглите. Нар. пес., СбНУ XXV, 102. Като кърпите засновах, / чер ма калугер полезе. Нар. пес., СбНУ XXVII, 184. ^● Обр. Ето селото, ето балкана, / пременени от новия сняг — / ето малката гара засмяна / пред полезлия гостенин влак. Н. Марангозов, НПС, 17.

— Друга (диал.) форма: пола̀звам.