ПОЛЯЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЯ̀ЗНИК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Само ед. Обичаят полязване; по̀лез, спо̀лез, полаз, полаза, полазица, полазване2. Обичая полязник, .., е установило народното вярване в свръзка със съществуването на добра и лоша среща. Д. Маринов, НВ, 381.
2. Мъж (момче или животно), който изпълнява този обичай, който посещава пръв нечий дом на Игнажден (Бъдни вечер или Нова година); сполезник, спохождняк, похожник.. Както казах, Игнажден /Полязване/ и Суроваки бяха двата празника на благословиите, .. Някога полязниците и сурвакарите били възрастни мъже, дори женени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 51-52. Добрият или лошият сполез зависи от човека, който сполези къщата, т. е. от сполезника, полязника, спохождняка. Д. Маринов, НВ, 382.