ПОЛЯНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯНЀЦ, мн. ‑нцѝ, м. Диал. Жител на полска, равнинна област; по̀ляк, полянин, поленин, поленчанин, поленец. Тогава бяха богати и спокойни години. През кръчмата се изпревървяваха балканджии и полянци, хора, които всяка пролет и всяка есен кръстосваха пътищата. К. Калчев, ЖП, 26. Към строежите тръгнаха и безкрайно добродушни добруджанци, .., и трудолюбивите, леко тромави, но дълбоки като тиха вода полянци. В. Ченков, ЗХ, 104. Нямаше у него [Стойко] суровостта, с която полянецът се отличава от планинеца. Ив. Кирилов, Съч. II, 18. Общо взето, подвитошкото население не се различава по нищо съществено от своите съседи полянци, още повече при съществуващото неспирно преливане и кръстосване на тези две сродни географски групи. П. Делирадев, В, 286. Живеящите же във Видинската област .., назовават шопи; други же полянци, рупци. Г. С. Раковски, БС, 187.