ПОЛЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀НИН, мн. поля̀ни, м. Диал. Полянец, поленец, поленин, по̀ляк, поленчанин. Рано една света неделя по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин .. По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, .., личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч. II, 89. Трудно можеше да се определи възрастта му [ на непознат селянин], че се бе обръснал, а лицето му, макар и спарено, бе някак дребно — личеше, че не бе някой широколиц полянин. Кр. Григоров, Н, 1.