ПОЛЯ̀НЧИЦА ж. Умал. гальов. от полянка. Ведър, хладен е Балкана, / там хълми се вдигат; / там букове горделиви / до облаци стигат. / Там се сенки вред разстилат, / там извори бликат; / и тревисти поленчици / на веселба викат. Ц. Церковски, Съч. II, 170.