ПОЛЯРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЯ̀РЕН1, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се отнася до земните полюси (обикн. северния). Към полярната зона спадат само някои отделни острови в Северния ледовит океан. Икон. геогр. на СССР, IX, 45. Косатката е широко разпространена в океаните и моретата. Тя се среща от полярните области до екватора. К, 1967, кн. 7, 7. Ала птиците отминаха в далечните простори с бързината на полярни ветрове. Мл. Исаев, ТП, 23. Имената на някои тропически и полярни растения са приети повечето тъй, както са употребени от някои иностранни ботанисти. Н, 1883, кн. 3-4, 310. Както пустините без камилите, тъй също и полярните страни без елена щяха да бъдат необитаеми за чловека. Лет., 1871, 112-113. Понеже едната полови‑
на на еклиптиката ся нахожда над хоризонта, а другата под хоризонта, то у полярните народи бива полвината година ден, а полвината година нощ. Ив. Богоров, ВГД (превод), 388-389. Полярна експедиция. Полярна станция. Полярни острови. // Който обитава, живее или расте на, около полюса; северен, бял. В тундрата се срещат северният елен карибу, .., полярната лисица, белият заек. Л. Мелнишки, К, 30-31. Тоя човек имаше организма на полярна мечка! Ив. Вазов, Съч. XV, 157. Полярен мак. Полярна върба. Полярна мишка.
2. Спец. Който е свързан с полюс1 (във 2 знач.). Химичната връзка между атомите в диполна молекула се нарича полярна. Хим. IX кл, 18. Електролитите — киселини, основи и соли, са хетерполярни или полярни съединения. Молекулите на разтворителите, .., имат също полярен строеж. Хим. XI кл, 57. При поставяне на електродите върху здравия нерв могат да се отведат само положителните екваториални заряди, докато при прерязване на нерва се получава допир с отрицателните полярни заряди. Г. Дечев, Б, 35. Полярна молекула наричаме такава молекула, положителните и отрицателните пълнежи на която са разпределени неравномерно и електрическите центрове на тези пълнежи не съвпадат. М. Герасимов, ХН, 43. Поляризацията или полярното свързване се явява като преход между неполюсното и йонното свързване. Н. Николов, М, 32-33. Други вещества не са полярни, т. е. тяхната молекула не се дистанцира на частици с електрически заряди. Такъв е случаят със захарите. Д. Георгиев, ТЖР, 43.
3. Прен. Който е противоположен на друг от същия тип, категория и др. Противоп. еднакъв. Авторът до голяма степен е избягал настрана от основния конфликт на пиесата, не е дал ярки сблъсквания между главните конфликтуващи лагери — носители на двете полярни гледища за щастието на човека. Т, 1954, кн. 6, 51. Полярни становища. Полярни тези.
◊ Полярен ден. Геогр. По-продължителен от едно денонощие ден, който на самите полюси трае до 6 месеца. При околоосното въртене на Земята всички части на северното полукълбо, които се намират в зоната около северния полюс, ще бъдат огрени от слънцето. Около половин година там не ще стъпи нощ, а ще царува северния полярен ден. Г. Томалевски, АН, 102. Полярен климат. Спец. Климат в областите около земните полюси, който се характеризира с минусови средногодишни температури (‑50°С, ‑70°С) рядко надминаващи 0°С през лятото. Полярна звезда. Астрон. Най-ярката звезда от съзвездието Малка мечка, на около 1° от Северния полюс. — Вдясно, вдясно дръж! Все на север трябва да вървим. Аз виждам сега и Полярната звезда. И компаса е в ръцете ми. Й. Йовков, ПГ, 19. Той ся нарича полюс и ся познава от една звезда, весма близо до него, затова и тя ся нарича Полярна звезда. Ив. Богоров, КГ, 2. Полярна нощ. Геогр. По-продължителна от едно денонощие нощ, която на самите полюси трае до 6 месеца. Дълбоко / в полярната / приказна нощ / подобно на пролетен кошер, / разгъна се лагера. К. Зидаров, СП, 54. Гледа слънцето в севера чуден, / как животът смразен / след нощта полярна се буди. Мл. Исаев, ТП, 21. Полярна окръжност (кръг). Геогр. Всеки един от паралелите, които отстоят на 66°33 на север и юг от екватора. 1. I. 1773 г. английският мореплавател Джеймс Кук за първи път в историята на човечеството пресича южната полярна окръжност. К, 1963, 3. Заедно с принадлежащите към него малки острови [остров Исландия] e разположен в северната част на Атлантически океан на юг от северния полярен кръг между Норвегия и Гренландия. Св. Кюпрюбашиев, И, 7. Полярни кръгове са два кръга паралелни на екватора и отдалечени около 23°-30° от полюсите. Единий, .., нарича ся Арктический полярний кръг; а другий, .. — Антрактический полярний кръг. Ив. Богоев, ВТ (превод), 375. Полярно сияние. Физ. Оптическо явление — светене на разредените газове във високите слоеве на атмосферата в полярните области, причинено от корпускулните лъчи на слънцето; северно сияние. Полярните сияния са във връзка с магнитните явления. Те са едни от най-интересните явления в природата. Ст. Бошев и др., ГГ, 30. Северно или по-добре полярно сияние ся нарича оптическото явление, което произлиза твърде често в атмосферата при полюсите. И. Гюзелев, РФ, 446. Полярни шапки. Астрон. Бели петна около полюсите на планетата Марс, които се наблюдават дори с по-слаби уреди. Много по-сериозно доказателство в полза на съществуването на вода на Марс са така наречените полярни шапки. Н. Николов и др., СС, 54-55. Той [Хюйгенс] пръв е открил полярните шапки на Марс. М, кн. 6, 10.
— От лат. polaris 'полюсен' през рус. полярный.
ПОЛЯ̀РЕН2, ‑рна, рно, мн. ‑рни, прил. Спец. Който се отнася до поляра; сферичен. Когато проекционната равнина опира земното кълбо в полюса, тя се нарича азимутална полярна проекция. При нея паралелите са кръгове, а меридианите — прави линии, излизащи радиално от един център. Тя се използува при изработване карти на Арктика и Антарктида. Геогр. VIII кл, 1958, 17. Има различни системи и конструкции, но тук ще изложим начина на работа с най-разпространения в нашата техническа практика полярен планиметър. Вл. Станоев и др., Г, 19569, 212. Налягането в междузъбията по периферията на колелата се изменя приблизително линейно от
смукателната камера S до нагнетателната, където изменението на налягането е представено в полярни координати (полярна диаграма). Д. Вълков, Х, 143. При полярни метод на снимане се избират една точка, наречена полюс или начало и един лъч, наречен полярна ос. Вл. Станоев, Г, 184. Полярен триъгълник. Полярен ъгъл.