ПОЛЯРИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЯРИЗА̀ЦИЯ ж. Прич. мин. страд. от поляризирам като прил. 1. Физ. Изменение свойствата на светлинен лъч или на електромагнитна вълна при отражение, пречупване или преминаване през кристали, като се променя посоката на трептенията и те се извършват само в една равнина. Нютон не сгрешил, като причислил поляризацията към основните първоначални свойства на светлината. Ив. Въжарова, ИН (превод), 57. Характеристиките на светлината (дължина на вълната, интензитет, състояние на поляризация) не са произволни, а зависят от състава и физическите свойства на светящото тяло. Астр. XI кл, 1964, 57. Ако пропуснем плоско поляризирана светлина през разтвор на някоя аминокиселина (с изключение на гликокола), плоскостта на поляризацията се завърта на определен ъгъл. К. Колчаков, БВ, 13. Поляризация на светлината се наблюдава при отражение от прозрачна (неметална) огледална повърхност. Физ. XI кл, 1958, 128. Вселената — според Дариус Свиерк — представлява кълбо от енергии в три състояния и поляризации: материално полукълбо с положителна поляризация, антиматериално полукълбо с отрицателна поляризация и екваторния пояс, който съединява двете полукълба, има нулева или неутрална поляризация. КСТ, 1991, 2. Поляризация наричат това свойство на светлината, според което всяка отблъсната или пречупена заря не може вторично да ся отблъсне или да ся пречупи по някои посоки. И. Гюзелев, РФ, 322.
2. Физ. Нееднакво отделяне на йони на границата между две среди — по повърхността на електрод или на мембрана, което намалява силата на тока. При пропускане на електрически ток през една електролизна клетка, състояща се от електролит, в който са потопени два електрода, в нея настъпват промени, които носят общото име поляризация. Ст. Христов и др., РЛУ, 133. Дължината на дипола определя степента на поляризацията на полярната молекула. М. Кожухаров и др., АХ, 16. Фактически при електролизата [на медта] се разходва енергия за преодоляване съпротивлението на електролита, електродите, шлама и на обратната електродвижеща сила на поляризацията. Ц. Цветков, М, 288. Галваничната поляризация представлява електродвижеща сила, насочена в обратна посока на електродвижеща сила на източника, предизвикващ електролизата. К. Кулелиев и др., Ф, 202. Поляризацията или полярното свързване се явява като преход между неполюсното и йонното свързване. Н. Николов, М, 32-33.
3. Прен. Рязко разграничаване на две противоположности. В обстановката на борба за власт и силна поляризация в управляващата партия възниква остра криза. Т. Кюранов, АП, 131. Сега ние наблюдаваме процес на поляризация в средата на неореализма. НК, 1958, бр. 44, 2. Увлечени в поляризацята на становищата, в категоричността на нашето "за" или "против", ние недооценихме същността на проблема. ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Спорът се разгаряше .. Настъпи обаче момент, когато в тая поляризация на мненията всеки трябваше да вземе отношение. П. Илиев, ЛВ, 253.
— От лат. polaris 'полюсен' през фр. polarisation и рус. поляризация.