ПОЛЯРИМЕТРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИМЕТРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Физ. Който се отнася до поляриметрия. Поляризаторът се състои от две нееднакви призми .., поставени една над друга така, че само част (половина) от светлинния сноп, преминал през голямата призма, минава и през малката; следва поляриметричната тръба, в която се поставя изследваният разтвор. Ст. Христов и др., РЛУ, 91. Най-удобен и точен за практиката е поляриметричният метод за определяне количеството на захарта в урината. Той се основава на свойството на гликозата да върти поляризованата светлина надясно. М. Василев и др., ВБ, 248.