ПОЛЯРИМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯРИМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Физ. Оптически уред за измерване концентрацията на разтвори от оптически активни вещества, като се измерва въртенето на равнината на поляризацията. В лабораторната практика ъгълът на въртенето на поляризирания лъч се определя със специални апарати — поляриметри. М. Герасимов, ХН, 52. За определяне на оптическата активност се използуват апарати, наречени поляриметри. Ст. Христов и др., РЛУ, 90. Определянето [количеството на захарта в урината] става със специален апарат, наречен поляриметър, чиито главни

съставки са два специални кристала, наречени Нѝколови призми. М. Василев и др., ВБ, 248.

— От фр. polarimètre през рус. поляриметр.