ПОЛЯЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЯ̀ЧКА ж. Остар. Полякиня. Като студент той познаваше Мария. Една студентка по физика, дошла да се учи в Париж. Полячка по рождение. Е. Йончева, ЗГ, 135. Тук една група младички, хубавички калугерици — полячки, отиват в Чикаго. Ал. Константинов, БПр, кн. III, 27. Полячко, като теб ще умра сам / в таз чужбина, клет, забравен странник. Ив. Вазов, ИГП, 135. Едно време и ази, кога бях като вази, / в Полша ходих мома да си сгледам. / .. Пада сняг от небето, кон лети през полето Кейстут в бурка огънал е плячка. / "Бре отде се примъкна и какво ми домъкна?" / "Я да видим?" — "Ех татко, полячка!" К. Христов, Кр, 42.