ПОМАГАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМАГА̀ЛКА ж. Диал. Дълга тояга с чатал, с която се повдига натоварената вече страна на кон, муле или магаре, докато трае товаренето на другата; ластагарка2, товарник, товарница. "Аз мисла, че и смъртта е по-сладка от такъв гнуснав и унизителен живот, ..; ако немат дълги пушки, то имат "помагалки" и "востегарки". ПСп 1876, кн. XI и XII, 128. — Боже ле, свети Никола, / сега ме, Боже, избави / и калионе изнеси, / па ще ти, Боже, направа / факлия като помагалка. Нар. пес., СбВСттТ, 357.