ПОМАГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ГАМ, ‑аш, несв.; помо̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и (остар.), прех. 1. Вземам участие в работата на някого, давам, оказвам помощ; съдействам. Вълчан не е предишният. Жертвува, помага. Ето, да вземем вършачката, например. Може да се каже, че той я докара само със свой добитък. Й. Йовков, Ж, 153. Гунка постъпи в хана. Господарят я посрещна, отведе я в кухнята .. В кухнята помагаха две момичета .. До обед господарят беше около тях — нагледваше, упътваше, помагаше. Г. Райчев, ЗК, 207. Гого е добро дете, / но самичък не чете, / от учебниците бяга, / чака друг да му помага. Л. Станчев, ВД, 131. Константин наченал усердно да помага обръщането на езичниците, да затваря езическите храмове и да събаря идолите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 288. Под стулувату оръшчи, / там си стадото подпладнил. / Малка му сестра покарва, / стара му мама помага. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 42. Кой помага не реже на тояга. Послов. Който рано става, Господ му помага. Послов. Господ и на присмех помага. Послов. Ако ще Господ, помагат и светиите. Послов. Дето има съгласие, там и Бог помага. Послов. Дето дявола не може, вика бабата да му помага. Послов. Свети Никола помагай, ама брадвата не слагай. Послов. // Благоприятствам, улеснявам. Тъмнината му помагаше да не издаде онова, което го вълнуваше. Д. Кисьов, Щ, 51. Разлаганията [decomposition] улесняват и помагат на появлението или на разпространението на холерата. Знан., 1875, бр. 5, 69.

2. Подкрепям някого или нещо материално. Тя и на къщния масраф помагаше, па изкарваше да може майка ѝ и за нея да приготви премени и дарове. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. — Дано даде господа да се понадигна , аз още [пари] щe ти дам — посъживи се старецът. .. — Аз и на булка Николчовица помагам — не я оставям така, та ти да не береш грижа за нея. Г. Караславов, ОХ, 446-447. Има хора, които помагат сиромасите, но те го правят с един толкоз строг начин, щото вместо да ги улекчат, те ги направят да умират от срам. Кр. Пишурка, МК, 361. Подир туй възцари се другий цар Асирийский, враг на израелтяните, който ги мъчаше, .. в туй бедствие Товит навеждаше братята си, .., помагаше от себе си бедните. Н. Михайловски, ССИ (превод), 68.

3. Обикн. с отриц. Оказвам очаквано, търсено въздействие, принасям полза, постигам резултат. Малките интрижки и клевети, които сееше за него, не помагаха. Ив. Вазов, Съч. XII, 126. Освен това съдружникът му използува едно негово състояние, разпознава готовата стока и задига цялата сума. Не помагат нито увещания, нито заплахи. Ив. Унджиев, ВЛ, 36. Пендо: Стари хора казват: дека не помага, / ете, блага дума — тамо пък тояга. Елин Пелин, Съч. V, 153. Прокълни ти с твоята люта клетва тази страшна хала, .. Но... помагат ли клетви! Мис. 1896, кн. 6, 399. За да се изчистя, трябва всеки ден да мия лицето и ръцете си с газ .. този е единственият начин да се види човек поне донякъде чист (тук сапунът съвсем не помага)! Б. Шивачев, ПЮА, 158. Полека-лека инфлуенцата плъзна из целия град и взе такива застрашителни размери, че не помогнаха вече нито упътванията и съветите на санитарните власти, нито цъфналите сливи и бадеми. Д. Калфов, ИР, 161. Катанеца е за добрите хора, а за лошите и зид не помага. Послов. // Лекувам. И за уроки му баяха на болното, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нещо не помага. Г. Караславов,СИ, 25-26. Ами че как така от толкова време да е тоя крак и да му се не намери ляк .. Нали ти казвам: сичко, що рекоха, туряхме, нищо не помага. Т. Влайков, Съч. II, 76. Въобще може да се каже, че един лек, когото детето бозае заедно с млякото от майката, помага по-добре, отколкото когато го изпие детето непосредствено. Ч, 1875, кн. 6, 264. помага се, помогне се безл. от помагам в 1 и 2 знач. Някои от кравите така измършавяха, че трябваше да им се помага, когато ставаха нямаха сили да дигнат кокалите си. И. Волен, МДС, 182. Какво ще направи той с един заем от няколкостотин лева? .. Не, с това не се помага! Й. Йовков, Ж 1945, 14.

При това помага ся на смиланието, кога ся клатят умерено пищеварителните оръдия, защото с това храната чясто и по-добре ся досяга до пищеварителните сокове. КН, кн. 5, 11. помагам си, помогна си възвр. от помагам в 1 и 2 знач. Помагаше си с патерицата, .., да си дава опора за тласък напред. Т. Харманджиев, КЕД, 74. Той [Богоров] издаде Френско-български речник, който много помогна на учениците, които си служеха по-преди с Француско-Руския словар на Шмида, но с който малко си помагаха. Ч, 1875, кн. 9, 413. Помогни си сам, да ти помогне и Господ. Послов. помагам си, помогна си взаим. от помагам в 1 и 2 знач. Добрите съседи си помагат, един без друг не могат. Ти ореш, аз ти давам жълъди. Какво има да делим? П. Бобев, ГЕ, 29. Недейте бива като растението, или дървето, които се намерват сами, но съединете се и си помагайте взаимно в сяко обстоятелство като христиени. БКн, 1859, кн. II, 194.

◊ Бог да ти (ви) помага. Благопожелание при тръгване на път или при някакво по-сериозно начинание. — Слушай, момче, гледай хубаво добичето и Бог да ви помага! Елин Пелин, Съч. II, 159. Боже, помози! Молитва-пожелание — казва се, когато се започва някаква работа (обикн. придружена с правене на кръстен знак, прекръстване.). Не бой се, ами казвай "Боже, помози!" и почвай. Помага (помози) Бог. Поздрав — пожелание за спорна работа. — Помага Бог, господин Вълчев! Още ли работите? .. — Сполай ви, момче! Още ами! К. Константинов, СЧЗ, 164. Едни [божествата] били добри, защото награждали человеците с доброчестие, спомагали им в работата, та от това е останало да казват и до днес българете: "помага Бог", а други били зли. Д. Войников, КБИ, 17.