ПОМАГАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМАГА̀Ч м. Лице, което помага някому; помощник. Пожарът беше заловил две съседни къщи, .. Зрители много идеха, но помагачи не се явяваха. Ив. Вазов, Съч.XXV, 108. По това време членове и ревностни помагачи на Вътрешната революционна организация бяха едва ли не всички — и мало и голямо, и старо и младо, и женско и мъжко, тя беше тайна само за турците. Д. Талев, И, 453. — Аз, мамо вода добър човек в къщата ни, който ще бъде мене помагач, тебе отменница. Л. Каравелов, Съч.II, 139-140. Освен прекия извършител в престъплението могат да участват и други лица — подбудители и помагачи. Мор. Пр VIII кл, 95. Понеже той [Петър] беше още малък, за да управлява самичък, дадоха му за настойник и помагач уйка му Георга Сурсувула. Т. Шишков, ИБН, 167. Тя [вярата във "Веда Словена"] сeвъзприема .. и от мечтателния Веркович, както и от помагача му в събирането на песни Иван Гологанов. СбНУ II, 13. ^● Обр. Тогава [преди 30 години] бях млад, а сега шестдесетгодишен, с четири, т.е. помагачи на очите, очелки. М. Кънчев, В, 1105.