ПОМАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ДА ж. Остар. Полутвърда козметична мазнина за кожа или коса. Влезе Еленко. Засмян, избръснат, измит, чист, с малки засукани мустачки, намазани с помада. П. Стъпов, ЖН, 93. Какво направило пустото Миче, с това хубаво свое лице! .. Защо така се е нацапала с мазила, с помада, просто физиономия не останала по нея! Елин Пелин, Съч. IV, 214. Унгвентите, наречени още помади, мехлеми, се употребяват най-често в дерматологичната практика. И. Петков и др., КВБ, 57. Лекарите в новите времена изнамериха мазила, с които може да ся възпре сипаницата да не остави по образа грапи. Такива мазила са .., неаполитанското мазило и други такива живачни помади. Лет., 1871, 142. Ако косата естествено е мазна, не трябва да я маже нито със зехтин, нито с помада. ЦВ, 1859, бр. 428, 3. — Купи ми, Йорго, донеси ми / за бяло лице белило, / .. За руса коса помада. Нар. пес., СбВСт, 697.

— От ит. pomata през гр. рпмЬдб или фр. pommade. — Разговорник француско-греческо-болгарски, 1850.