ПОМАЙТАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМАЙТА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; помайтА̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Майтапя, закачам леко, малко някого.

ПОМАЙТА̀ПВАМ СЕ несв.; помайтА̀пясe св., непрех. Разг. Майтапя се леко, малко с някого или нещо, правя си лека шега. — Много на сериозно ги вземате тези работи, другарю директор! — Кои? — Ами за братовчедките. Рекох да се помайтапя и вие веднага ми повярвахте! Кл. Цачев, В, 59. — Искам да се разделим за няколко месеца, .. — веднъж и завинаги съгласен — рекъл ѝ .. твърдо Колев, та чак имал силица

да се помайтапи на момента. Ал. Томов, П, 108.