ПОМАКИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМАКЍНЯ ж. Българка, която изповядва исляма; българомохамеданка. Между помаците и особено между помакините се срещат исторически песни. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 73. — Ах, бели помакини леле, / бели помакини, / ах, покрай Дунав одат, нане, / бели платна белат. Нар. пес., СбНУ XLVI, 270. Отвъд Етрополе, мамо, / бели помакини, има, / бели помакини, хей, / сиви бошнакини. Нар. пес., СбНУ III, 133.