ПОМАКЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМАКЛЪ̀К, мн. няма, м. Разг. Среднородопската област (от Асеновград на изток до Чепино на запад), където живеят помаци; помашкият район в Родопите. Всички други части от Родопите от Станимака към запад чак до Буебек зад Чепино е пак помаклък. РН, 1911, кн. 5-6, 140. Случих се тогава в Родопите, хе — из помаклъка чак. Чудомир, Избр. пр, 74. — Тежко стана за нас в Змейово — заговори РизА̀ с отпуснати рамене. — .. — Няма май да светне в на‑

шия край, помаклък един. Б. Несторов, СР, 226. Дядо Тодор — .. — до толкова обичал пушката си, щото я носил със себе си и когато ходял да оре нивата. Тая пушка била прочута по сичкия помаклък из Рупча. З. Стоянов, ЗБВ I, 310.