ПОМАМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀МАж. Остар. и диал. Лъжа, измама; помамване, помамка, примамване, примамка, подлъгване. — Бре скоро, бърже да дойдеш / на Суфли града голема. / .., Балабан Чавдар думаше: — Чавдаре, млада войводо, / седи, Чавдаре, не ходи, / да не е некак помама. Нар. пес., СбВСт XXXIX, 37. Съньо ле, помамо, / защо ме габоса / вчера право пладне, / та легнах, та заспах. Нар. пес., СбВСтТ, 280. — Калеска ми доде, мамо, / или да я върна? — Ах, пи я, пи я мили сине, / давно е помама! Нар. пес., СбНУ LXVI, 201.