ПОМАМКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀МКА ж. Остар. и диал. Лъжа, измама; примамка, примамване, помамване, помама. Романтизмът на Христо Ботев, настигаше широките хоризонти на общочовешки проблеми, .. остана за редица поколения само като умозрителна помамка. А. Страшимиров, ЕД, 7. Странджа изведнъж става обширна, .. Оттук, от браздата на старата хасекия, вече не можеш да се откопчиш от планинските помамки, хълмите и горите ѝ. Ст. Станчев, ПЯС, 94. Милетий оставаше в епархията като чужд .. той постепенно привличаше с помамка, със заплашвания, с подкупничество и с разни начини простими и непростими тук-там по някои от епархиотите. К. Шапкарев, МЖБМ, 22. Балабан се вънка пристега / и на Чавдаря думаше: / — Я не си сваляй оружие, / да не е некак помамка. Нар. пес., СбНУВСт, XXXIX, 37.