ПОМАМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀МЯМ, ‑яш, несв. (рядко); помА̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Помамвам. Но защо помамя с устрема си ясен, / песента, която в ден мечтан ни тласна. Н. Хрелков, ДД, 176. помамям се, помамя се страд.

ПОМА̀МЯМ СЕ несв.(рядко); помА̀мя се св., непрех. Помамвам се. Здрави и лениви умове и снаги най-лесно ся помамят по нечист и безпътен живот. Й. Груев, СП (превод), 237.