ПОМАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀НА ж. Диал. Помен. — Вий приживе помана лиси правите?Й. Йовков, СЛ, 170. Почват да приготовляват тъй нареченото " помана за Германа." На поманата се полага ядене, пиене, .., както когато се прави помен на някой умрел човек. СбНУ XXIX, 178. Какви са тез викове? Кои са тез хора? .. Иванчо Сенебирлията. Той плаща. А като има помана, гости много. Й. Йовков, А, 14. С чуждо жито помана. Послов. Няма, сиромаха да яде, а помана ще прави. Послов.