ПОМАХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМА̀ХВАМ, ‑аш, несв.; помА̀хам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Махам1 малко, за кратко време. Пасяха стада, .., в синевата кръжеше щърк, виеше се и не помахваше с крило. А. Гуляшки, ЗВ, 14. Съвзе се, пъпчици подаде / и витата лоза. / И весела с привет помаха / лозините си тя. П. П. Славейков, ЕП 1907, 145. Петко помаха с ръка, за да млъкнат и рече на народа. Кр. Пишурка, МК, 20. А настойникът, подражающ подсвирванието на бикоборците при началото на представлението, .., помаха червената кърпа, която държеше с лявата си ръка, а с дясната въртеше над главата си бича.Н. Михайловски, ПА (превод), 59-60. Стоян си нищо не рече / най си ги[юнаците]жално погледа / със десна ръка помаха. Нар. пес., СбНУ XXVI, 113.
2. Само несв. Махам1 малко, за кратко от време на време. Обаждам се: — Живо-здраво, е-ей! Някои само се обръщат, други ми помахват: — Добре дошъл! Н. Хайтов, ШГ, 228. Биволите продължиха да преживят и лениво да помахват с опашки. Гр. Угаров, ТПСЗ, 415.
3. Диал. Замахвам1. — Фала тебе, мое кръвно либе, / я си пойди по равно Косово, / тука често бойове се права, / тука има сабли потрошени, / ега найдеш сабля половина, / та помахай Силена Влахина, / ега би го двата погубили! Нар. пес., СбНУ XLIII, 200. — И ти ли от тях се оплакваш, Прах? — попита Обрад и другия селянин .. в отговор селянинът само въздъхна и помаха глава. Ст. Загорчинов, ДП, 75. Бащата на това нищо не отговори, а само помаха с глава. У, т. I, 304. В очите му блесна страшно отмъщение; от яд и зверска свирепост, той силно скръцна зъби и помаха глава. Ил. Блъсков, ПБ III, 24-25. При думата "Благотворителност" Скруг навесил веждите си и помахал с главата си и върнал книгата назад. БКн, 1859, кн. I, 169.
ПОМА̀ХВАМ СЕ несв.; помА̀хам се св., непрех. 1. Махам се малко, за кратко време.
2. Само несв. Махам се малко, за кратко от време на време. Клоните ѝ[на бориката] са провиснали като ръце, помахват се и чешат посинялото криво стебло. Н. Хайтов, ШГ, 207.