ПОМАХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ХВАНЕ ср. Отгл. същ. от помахвам и от помахвам се; полюляване, поклащане. Повика я с помахване на ръка и

даскал Радко Белчев — също както някога, когато я окуражаваше да излезе на сцената в читалището. ПХ. Славински, ПЗ, 63. "Нее, тя помахала, намесиха се другите свраки, ама то с едно помахване как ще хвърчиш!" Й. Радичков, СР, 78.