ПОМАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от помак; малък, млад помак или малка, млада помакиня; българомохамеданче. Намирам една помашка песен, записана от помачето Мехмед Тумбев в село Корова. Ив. Вазов, Съч. XVI, 47. Жителите от Дермендере отдавна били забележили, че младо помаче, със скъсана абичка и с пищовец на кръста иде и отива към фабриката на Гюмюшът. З. Стоянов, ЗБВ I, 299. Не сай наел нито един / Ненча да си бре улови / .. че са наело енно ми / енно ми младо помаче. Нар. пес., СбНУ XXVI, 98. Царят им абер запраща: / "чинат що чинат два братя, / два братя, до два близнака, / чинат, що чинат тук да доот[дойдат] / че аз си рана [храня] помаче, / помаче, олан ахмаче — / със него да са поборат!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 188.