ПОМАЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМА̀ЧКВАМ1, ‑аш, несв.; помА̀чкам, ‑аш, св., прех. 1. Мачкам, смачквам (в 1 знач.) всичко, напълно; измачквам, изпомачквам. Влязло кучето в градината и помачкало де що има.
2. Мачкам малко, известно време. Петър се повъртя, помачка шапката в ръце, почеса се и излезе. Елин Пелин, Съч. III, 75. Трябваше животът да те помачка, да те потъркаля като камък из рова, та да видиш, че нищо не се постига само с желание, а трябва труд, постоянство, търпение. Л. Стоянов, Избр. Съч. III, 393. Рале с години беше си зел един навик, като тръгне сутринта от къщи, да се спре таме край слетелия плет да помачка тучните стъбла на пелиня. П. Ю. Тодоров, И I, 129.
3. Само несв. Мачкам малко от време на време. помачквам се, помачкам се I. Страд. от помачквам1. II. Взаим. от помачквам1 във 2 и 3 знач. Още месец по-рано свирните му [на Нейко] почват и свършват все на "гюреш", на борба. Срещне ли се с овчари — не е край да се не помачкат. П. Росен, ВПШ, 156. — Да вървим. Аз взех нож. Само да рече някой да се намеси. — Ех! Само да рече някой. Ще се помачкаме както трябва. Вл. Полянов, БВП, 73.
ПОМА̀ЧКВАМ2, ‑аш, несв.; помА̀чкам, ‑аш, св., прех. Диал. Помацвам, намацвам, изпомацвам. Зел катран, та помачкал съте порти по една, по две капки, а вратите на царскио сарай цели измажил. СбНУ V, 146. Кога дошло детето, гледат нишан на вратата; му текнало и то е ударило, нашарило сфите врати како неговата .. Кога дошле от царот, да бареет вратата, гледеет свите врати помачкани. СГ, 1894, кн. 1, 415. помачквам се, помачкам се страд.