ПОМЕНАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЕНА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поменавам и от поменавам се. В тая стая в двукатен долап стояха старите икони, кандила, дългите тесни листчета на баба с имената на живи и умрели, които носеше в черква за поменаване от попа. Ив. Хаджийски, БДНН II, 16. И аз съм убеден, че и в най-далечни времена, при поменаване името на поета всякой ще може да каже кой е бил той, какво е той направил. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172-173.