ПОМЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЕНУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; помена̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х и (диал.) ‑ѝх, прич. мин. страд. помена̀т, св., прех. 1. Разг. Помня някого заради направено от него добро, уважавам, тача паметта му; поменавам, споменавам. — От туй да пущаш вода в селата на хората, да те поменуват по пътищата, да струваш добро, дето минеш, по-голяма любов има ли? П. Константинов, ПИГ, 186. — Къде ли дява парите си тоя човек? Защо не направи мост, .., училище, да го поменуват хората? Ст. Даскалов, ЕС, 345. — Та ако не се завърна, казвам, изяж кокошката и ме поменувай. К. Георгиев, ВНП, 26. Твоето име и твоята приветливост дълбоко ще бъдат вкоренени в крехките им сърца, и не ще изгаснеш току-така лесно из паметта им [на учениците], и всегда ще те поменуват. Н. Попов, Ч, 1875, кн. 8, 355. — Убанке, булка убава, / я са, Убанке, наведи / да вържа върва жълтици, / да носиш, да са наносиш, / да помниш и поменуваш! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 86.
2. Остар. и диал. Правя помен (в 1 знач.), участвам в помен за някого; поменавам. Като нема свои, които да го поменуват и да му палят кандилото, набожни жени отиваха в събота на гроба му, преливаха го, палеха му кандилото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 48. Този, който ще се жени втори път, не трябва да забрави, че е от реда му да даде един сарандар или една парусия за покойната си жена да я поменува владиката. Г, 1863, бр. 10, 77. — Да ме жалееш, жалееш, / жалееш и поменуваш / до деветнайсет години, / тогава да се ожениш. Нар. пес., СбНУ XXIX, 75. — Да вари мама ченица [пшеница] / да поменува троица, / троица млади младини!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 127. — Ами забравихме да зазимим пчелите... — Ще ги поменуваме напролет — говори ядосано майката. — Всичките ще измрат. А. Каменова, ХГ, 183.
3. Остар. и диал. Споменавам, казвам; поменавам. — За нивата ти не мисли! Ако каже торбата, утре за един ден ще я пожъна. — Каква торба поменуваш? Защо не си кажеш направо какво искаш? Р. Босилек, ВП, 70. Защо не ми изпрати всички писма, които поменуваш в писмото си. Отде ти е дошла тая мисъл, че ще се смея? П. К. Яворов, Съч. III, 288. За настоящето [писмо] като съм уверен, че щете да го получите; то па ви поменувам да проводите введението от битописанието. АНГ I, 56. — На дървото до три куковици, / дето кукат цел ден и цела нощ, / като кукат тебе [Стоян] поменуват. Нар. пес. СбВСтТ, 800. — И ми тегне, сестро, / песен на девойке, / песен пеят, сестро, мене поменуват. Нар. пес., СбВСтТ, 368. Кихнеш ли, поменува те някой. СбНУ XV, 64. Стори зло да те поменуват. П. Р. Славейков, БП II, 13. поменувам се, помена се страд. Песен има за него, а не за твоя милост, да се помни човекът и поменува до век — издума изтежко и оскърбено дядо Кузман. Ст. Загорчинов, ДП, 476. Не беше обаче много отдавна, когато не само историческото значение на великия атонец не се знаеше, но даже името му не се поменуваше. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 31.