ПОМЕНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЕНУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поменувам и от поменувам се; поменаване. Тя се бе отбила на фурната да купи симид за поменуване. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 310. За първи път в живота си аз усетих моето сърце да бие при поменуването на едно име. Ч, 1875, кн. 11, 523. Честите поменувания за съзвездията на зодияка .., достаточно свидетелствуват за много голямата древност на това произволно деление звездите на купове. Д. Витанов, НС (превод), 41.