ПОМЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЀРВАМ1, ‑аш, несв.; помѐря, ‑иш, мин. св. ‑их, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Прицелвам се, замервам2. Ганчо, .., гдето помереше, там и удряше. Ц. Гинчев, ГК, 345. Игуменът пак помери и изпразни. Ив. Вазов, Съч. XXII, 96. Както свил той беше пушка пак, за нов удар померил, се възнак сгромоля. П. П. Славейков, КП ч. III, 139. Ловец към орлово гнездо помери, / към голи островърхи канари / — и гръмна. К. Христов, Кр, 13. И тъй зехме пушките си, померихме и гръмнахме отведнъж връз тях [диваците]. П. Р. Славейков, РО (превод), 128. Пешин помери, тогаз удари. Послов.
2. Прех. Вземам на прицел нещо, някого, прицелвам се в нещо, някого. Другият, който беше обръжен с лък и стрели, като мя видя спря ся и дръпна лакът да мя помери. П. Р. Славейков, РО (превод), 109. Като са приближи, помери Пикильо с широкия си пищов, на който масурът трябваше да има до половин дузина куршуми. Н. Михайловски, ПА (превод), 85.
3. Прех. Улучвам, уцелвам при стрелба; застрелвам. Г. дьо Люциен, .., грабна карабината си и поиска да помери животното. Ч, 1875, кн. 8, 382. Този, що водел козата, бил померен от момците и убит, а другарят му избягал. НБ, 1876, бр. 38, 148.
4. Непрех. Прен. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Понечвам, намислям, опитвам да направя нещо; помервам се. Помери да земе тя сама да му разправи, какво е чула от майка си, па се сдържа — стесняваше се и това да стори. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 235. Помери към посоченото ѝ легло, но спря се в недоумение. Нещо я [Милкана] задържаше вън. Ц. Церковски, Съч. III, 12-13. Да не си посмял да се заяждаш повече с мене и да не си померил да вадиш тая пуста-опустяла изрезка! Б. Обретенов, С, 133. Померих там от път да се отбия, / из нивите на нейде да се скрия. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 179. Такъв един владетел, да има своя воля, да движи народът си навъз една посока, където би померил. П. Р. Славейков, ПХС, 27. помервам се, померя се страд. от помервам1 във 2 и 3 знач.
ПОМЀРВАМ СЕ несв.; помѐря се св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Понечвам, намислям, опитвам да направя нещо; помервам1. Опитайте се да счупите хвойновата клонче; ще се вие и усуква, .., но няма да се пречупи. Померете се да го стъпчете — няма да успеете, щом шестметровите преспи не могат да го стъпчат. Н. Хайтов, ПП, 59. Грашев доста се помери да го [епитропът] измъкне, но нямаше как, оня вървеше плътно до баба Нуна и той се отказа и се усмихна на попската хитрост. Д. Фучеджиев, Р, 312.
2. Полудявам (Н. Геров, РБЯ).
ПОМЀРВАМ2, ‑аш, несв.; помѐря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Премервам, пробвам. — Я помери [капата] да видиш става ли на твоята глава! — подаде ми я той. Н. Хайтов, ШГ, 69. По настояването на Андрея-Дория и на Хайредина, които търсяха случай да си померят силите .., мира са развали и турската флота нападна на Корфу и на италийските брегове. С. Бобчев, СОИ, 102. помервам се, померя се страд. и взаим. — Той [Cимеонов] ръководи всичко! Току-речи от него зависи да се разгледа ли в понеделник делото или не. — Нека вършат каквото щат. Ще се померим там в съда! — стана самоуверено Никола. А. Страшимиров, Съч. I, 218.