ПОМЀСВАМ

ПОМЀСВАМ, ‑аш, несв.; помѐся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Меся малко или от време на време. — Де, Станке, помеси, че те гледат женихи годежаре! Ст. Загорчинов, ДП, 133. Помесвам тестото и пак го слагам в хладилника за 10-15 минути.

2. Остар. Книж. Смесвам, размесвам. Често са случава да е млекото червено и от това, дето е помесено с кръв, но то не трае много време и не произлазя от някоя вътрешна болест. Ступ., 1875, бр. 7-8, 62.

3. Остар. Книж. Намесвам, замесвам. Никой не вярва да е и Ледри Ролен помесен у някакво си покушаване против живота на царя. БДн, 1857, бр. 11, 43. помесвам се, помеся се страд. На това гадалище, освен девойките, присъствуват и жени и тии спущат пръстени в медника, наречени на синовете им, ..; защото мъжки не са помесват тамо. Г. С. Раковски, БС I, 33.

ПОМЀСВАМ СЕ несв.; помѐся се св., непрех. Остар. Книж. Намесвам се, замесвам се. В Атиловото время вандало-аланските владетели са познати кои са били, и между им ся са случали разпри, в които ся е помесил и Атила, и Римляните. Г. С. Раковски, БС I, 127. Стига само да са не помеси в делото Европа, а славяните в Турско са в състояние да накажат сами своите джелати. НБ, 1876, бр. 13, 51. Нечто чудно или и най-маловажно да ся случяше да стане, беше невъзможно да се не помесваше и речената г-жа. Й. Ненов, ЧГ (превод), 5.

Списък на думите по буква