ПОМЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЀСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до определено място, област ; местен. Отлъчят ни [злодейците] от единородните братя, и като ни надихат с вечна една вражда против съотечествениците ни, правят ни тяхна партия, чрез която действуват, за да развалят народни общини, така щото да можат съвсем да препятствуват на поместните успехи на народното просвещение. БКн, 1859, кн. 2, 180. Нинешни някои-си ревнители думат, че първо треба един юноша да се научи отеческият и поместният свой язик, па после да се учи други язици. Р. Попович, Х, 66. Болгария няма нужда за таквая поместна граматика, но за обща. БО, 1846, 6. Днес тялото на бирниците е съвсем отделно от поместната полиция. ДЗОИ (превод), 53.

◊ Поместен събор. Църк. Събрание на епископите (митрополитите) на дадена православна (автокефална) църква, което решава различни църковни въпроси. По-подирните вселенски събори не бутали постановените на по-напрежните събори канони .. Но това не ставаше и с каноните на поместните събори. Д. Душанов, ИПХЧ, 106-107. Поместна църква. Църк. Самостоятелна (автокефална) православна църква. На срещата се поставиха редица въпроси за връзките и взаимоотношенията между някои поместни църкви.

— От рус. поместный.