ПОМЕСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЀСТИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Имение, земеделски имот. Императорът му даде доволно богатство и голямо поместие за живеяние в Азия, дето го и ожени за една знаменита гъркиня (941 г.). Д. Войников, КБИ, 107. Тиверий Гракх дошъл до убеждение, че е необходимо да се ограничи числото на едните поместия и да се увеличи числото на дребните земевладелци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 239. Във всичко това время Валенщайн живеял на своето поместие безгрижно, пищно и разкошно. Г. Йошев, КВИ, 290. Отиде, та се представи при едного от гражданите на оная страна, който го проводи на поместията си, за да пасе свине. П. Р. Славейков, СК, 26.

— От рус. поместье.