ПОМЕСТЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЀСТЯНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поместям¹ и от поместям се. Понякоги, най-малкото поместяне беше доста да го направи да остане премрял една четвъртина на часът. Др. Цанков, ТМ (превод), 205.

ПОМЀСТЯНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поместям² и от поместям се. При това надеем са, че нашите учители повсъду, и всички учени българе, щат ни снабдява с училищни сведения и да написват по нещо си за поместяне в "Училището" [списание] ни. У, 1870, кн. 1, 4.