ПОМЕТА̀НА

ПОМЕТА̀НА1 ж. Диал. Жена, която е пометнала. Когато една от жените го попита дали вече се знае коя е пометаната, умишлено и със злоба подхвърли: — Дамяновата дъщеря Селвета. К. Петканов, ДЧ, 368-369.

ПОМЕТА̀НА

ПОМЕТА̀НА2 ж. Диал. Укорно название на жена, която постоянно скита по чуждите къщи или улиците; пометуша1.

Списък на думите по буква