ПОМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЀТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Само в съчет. Пуст <и> пометен. За израз на упрек или в клетва. Такваз хубава рожба, като капка, като ангелче, пустата му и пометена жена, как я кайдиса, та я даде на един крайдак [нехранимайко, безделник]. Ил. Блъсков, ПБ II, 43. — Онзи ябанец Мелчо .., не му стига дето са застоя в туй село .., ами пуст пометен ерген и той са курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Пуста и пометена дано ревнеше, та да нема кой да те прибере. СбНУ XI, 163.