ПОМЕТУША —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЕТУ̀ША¹ ж. Остар. и диал. Укорно название за жена, която скита без работа; пометана². Вървят дор две чернооки, меки гражданки в петите му. От драгости Петър не знаеше с какви шекери да храни, и какво да принася на тия две пометуши. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 21.

ПОМЕТУ̀ША² ж. Остар. и диал. Дрипава, раздърпана жена; повлекана. Как ще се отрека аз от модите, ..? Умирам ама не се оставям да тръгна такваз като пометуша с ветите парцали. Г, 1863, бр. 6, 45-46. Видя ли я жена му с какво мантело са курдисва? .. Че не я ли знам аз тя коя е пометуша. Г, 1863, бр. 4, 29.