ПОМЕШЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЀШЧИК, мн. ‑ци, м. Истор. Земеделец от дворянски произход в Русия до 1918 година. Селякът още се кланя доземи на своя помешчик, още пада на колене в черква и въздиша. В. Геновска, СГ, 199. С развитието на индустрията и с увеличаването на градското население в западноевропейските държави за житото на руските помещици се откривали добри пазари. Ист. X кл, 1951, 79. Тази селска идилия, .., навея на сегашния старец Кукушкин тъга по миналото, по някогашната пъргава немирница Пелашка, дъщеря на богат помешчик. М. Марчевски, П, 91.

— От рус. помещик.