ПОМИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍГВАМ¹, ‑аш, несв.; помѝгам, ‑аш, св., непрех. Мигам малко, кратко време. Непознатият с яка от неизвестно животно още дълго беше .. тръскан по снега от черноухия пес. Кака Гина едва го отърва. — Не остана нищо от яката ви ..! — забеляза тя. Господинът помига срещу кака Гина, помига. Хр. Пелитев, ХО, 92. — Дошло ли ми е време за женене вече! Кажи де! Каба Иван помигал, помигал, па рекъл: — Дошло, дошло! Дошло и наскочило! Чудомир, Избр. пр, 27. Друг .. селянин, .., изтича на улицата и започна да мига .. Той помига, заслушан в гърмежите, и му трябваше съвсем малко време, за да се ориентира веднага. Й. Радичков, ЧП, 86.

ПОМЍГВАМ², ‑аш, несв.; помѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. 1. Мигвам леко или за малко, кратко време; намигвам, смигвам. — Че що, дядо Спасе, ние не хортуваме грешно!... — Де, не хортувате, де-е-е! — клати глава дядо Спас, помигва дяволито и пак дяла. Ц. Церковски, Съч. III, 54. Петър си малко помигва / и на войвода говори: / — Това е моя Тодорка, / дето орото водеше. Нар. пес., СбВСтТ, 98.

2. Само несв. Мигвам леко или малко от време на време, понякога.