ПОМИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЍЛВАМ1, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Отменям или смекчавам изпълнението на наказание на осъден. Откак го [Герган] бяха осъдили, тя [Милка] не губеше надежда да го помилват. К. Калчев, ЖП, 328. — Ако служиш добре, ще те помилваме; хитруваш
ли, тука ще си изгниеш .. Къньо нищо не можеше още да разбере какво иска от него директорът. Кл. Цачев, ГЗ, 145. Митрополитът пръв застана на прага. — Щях да забравя! — .. — Отдавна бях получил съгласието ви да помилвате едного от затворниците. А. Христофоров, А, 160. — Как мислиш, Михале, ще се смили ли, ще го помилва ли? Младият селянин, .., вдигна рамене .. Помълча, после каза: — Дано само мине оттука .. Дано успеем да му [на царя] дадем жалбата! М. Грубешлиева, ПП, 188.
2. Проявявам милост, пощада към някого или нещо, обикн. като го запазвам невредим или жив. Тосун бей е тръгнал .., за да нападне Бяла Черква с намерение да я разсипе ..; — Человекът, който бях пращал днес до града, ми каза, че Тосун бей помилвал Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 212. "Мен ми остават да живея още само няколко часа. И не за да помилва живота ми отправям тази молба към Ваше Величество ..: публично разстрелване вместо обесването..." Н. Христозов, ПД, 82. — Ако с пръст само бутнеш девойката, няма да ти простя живота, макар че ти помилва моя. Ст. Загорчинов, ДП, 401. помилвам се страд. Окованите гребяха, без да нарушат реда, ..; те са осъдени християни, турците не биха ги пощадили, .. щом няма деспотство, те вече не са осъдени, но няма кой да гребе, значи, рано е да се помилват. Д. Добревски, БИ, 3.
◊ Господ (Бог) го помилва. Остар. Почина, умря. Килнал се старецът на земята като тежък сноп, припадва му зле и там си го Господ помилвал. Китка V, 1886, кн. 14, 43. Дето го сварата свари, там го и Бог помилва. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 158.
ПОМЍЛВАМ2, ‑аш, несв. и св., прех. Милвам (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти малко, кратко време; погалвам, поглаждам. Детето я загледа. Тя не смееше да го пипне. — Помилвайте го, госпожа — подкани я сестрата. Г. Райчев, ЗК, 233. Не помня аз да съм погален от него с родителска нежност, да ме е помилвал някога с ръка. Т. Влайков, Пр I, 68. Конят върви предпазливо по неравния коларски път. Ушите му стояха нащрек .. Тогава му казваш нещо приятелско, добро, помилваш го по гривата. Елин Пелин, Съч. V, 18. Спря се при сливата, прегърна с една ръка стъблото ѝ, помилва я по кората.Т. Харманджиев, Р, 8. ● Обр. Когато възлязоха на големия хълм .., слънцето ги помилва по челата. А. Каралийчев, ПГ, 58. Повея хладина и помилва .. горящото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 99. Тесният дълъг коридор попиваше шума от машинното отделение и когато затвориха вратата на кабината, тишината помилва слуха им. Р, 1927, бр. 260, 2. помилвам се страд. и взаим. Гледат на мене като на дете, което няма в града ни родители, ни роднини, ни приятели, и което тряба понякогаш да са помилва. Л. Каравелов, Съч. VIII, 49.
◊ Няма да (не ще) помилвам по главата (брадата, гърба) някого. Разг. Ирон. Няма да пощадя, да проявя снизхождение, милост към някого. Конникът беше сигурен, че жертвата му няма да избяга — подире му идеха други кавалеристи — и той добре знаеше, че няма да го помилват с ръка по главата. А. Гуляшки, Л, 184-185. Нека не мислим, че ако стоим със скръстени ръце, врагът ще ни помилва по брадичките. Ако мируваме, ще ни изпратят в Сърбия или на север. Х. Русев, ПС, 84.