ПОМИЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍЛВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от помилвам¹ и от помилвам се. Гордите борци на българския народ заявиха, че не приемат единичните помилвания, а искат обща и безусловна амнистия. Н. Христозов, ПД, 149. Тодорица обвиняваше мъжа си, че не е намерил най-добрите адвокати, че не е тичал достатъчно по съдилищата, че молбата за помилването не е била написана както следва. Г. Караславов, Т, 45. Когато султан Абдул Меджит тръгнал на обиколка из страната, Руса ходила в Силистра, за да подаде прошение за помилване на осъдените. Н. Ферманджиев, РХ, 23. Депутация беше изпращана днес да посрещне Тосун бея, който щеше да нападне града като разбунтувано място, и да изпроси помилване. Депутацията беше успяла да спаси Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 195. Президиумът на Народното събрание върши следната работа: .. 6. Упражнява правото на помилване. Конст., 11.

ПОМЍЛВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от помилвам² и от помилвам се; погалване, поглаждане.