ПОМИЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍЛУВАМ¹, ‑аш, несв. и св., прех. Остар. и диал. Помилвам¹ (във 2 знач.). — Боже Господи Исусе Христе, закриляй го!... Света Богородичке, помилувай го Стоенча! Ив. Вазов, Съч. VI, 126. — Всичкият дълг ти простих, понеже ми ся примоли; не трябуваше ли и ти да помилуваш съслужителя си, както помилувах и аз тебе? КТЕМ, 388. Той не ся обърна към Бога с всичкото си сърце и Бог не го помилува, но го остави да отиде в пагубния си път. ИЗ 1877, 1881, 312. Вързана, немилостивите грабители я караха за Сант Доминго не да я помилуват, но по-жестоко да я накажат. П. Кисимов, ОА I (превод), 178. помилувам се страд.

ПОМЍЛУВАМ², ‑аш, несв. и св., прех. Остар. и диал. Помилвам²; погалвам, поглаждам. Баба Тонка .. шепнеше с побледнелите си устни: — Ангеле, ще те видя ли заран, мама... Ще те видя ли жив, ..? Ще ти помилувам ли коравата глава? С. Северняк, ОНК, 22. Моите очи никога не щат да погледнат твоето сладко лиценце, нито ръцете ми ще помилуват и с матерна нежност прегърнат твоето любко тяло. П. Тодоров, МГ (превод), 53-54. Момата .. се чудила к^,ико може да е толко убав мрътъв човек. Допрела се до белите му образе, помилувала га. Нар. прик., СбНУ XLIX, 430. — Кой ми го [Тодор] милно помилува? / — Недельо го милно помилува. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 145. помилувам се страд. и взаим.