ПОМИЛУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍЛУВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от помилувам¹ и от помилувам се; помилване¹. Той [Бог] казва на Моисея: "Който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". Библ., 1398.

ПОМЍЛУВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от помилувам² и от помилувам се; помилване², погалване, поглаждане.