ПОМИНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМИНУ̀ВАМ1, ‑аш, несв. (остар. и диал.); помѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и (рядко) прех. Поминавам1; поминвам1. Море, лудост, младост / бързо поминува. Нар. пес., СбНУ III, 130. Татарята ся дигат от Добруджа и бягат надолу къде Балкана; те през дето поминували, прах и пепел оставяли. Ил. Блъсков, ИС, 11. Големийт братим зима дулакът в дясната си ръка и, приготвен да го навре, поминува го първо три пъти около главата ѝ [на невестата] с молитствувания. СбНУКШ ч. III, 69. поминувам
се, помина се страд. поминува се, помине се безл.
ПОМИНУ̀ВА МИ несв. (остар. и диал.); помѝне ми св., непрех. Поминава ми; поминва ми.
ПОМИНУ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); помѝна се св., непрех. Поминавам се; поминвам се (Н. Геров, РБЯ).
ПОМИНУ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; помѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. Поминавам2; поминвам2. — Е, как живееш, чичо Мишо, как поминуваш? — запита той стареца, когато седна на вехтото, вече доста протрито канапе. Ив. Мартинов, СНУ, 25. Гълъбуш Светецов, след като вече не е могъл да поминува с комитлък, e станал клисар в църквата. В. Караманчев, ЧЗ, 14. От сутрин до вечер той [мечкарят] разиграваше уморената си мечка, .. Срещу туй мнозина му даваха дребни парици — събираше ги за зимата, да поминуват някак си. Д. Яръмов, БП, 84. Шефка ставаше от миндерчето .., полусънена грабваше от яденето и бързаше да се покрие с чергата — през деня тя поминуваше покрай Садет. Б. Несторов, АР, 89. поминува се, помине се безл.
ПОМИНУ̀ВАМ СЕ несв.; помѝна се св., непрех. Остар. и диал. Поминавам се; поминвам се. Старата Пиронка ги посрещна вън, ръкува се с госта, попита го как са вкъщи, какво си правят и как се поминуват. Г. Караславов, ОХ IV, 431-432. Хубаво се поминувал. Зиме работил терзилък: .. Походвал .. и на сватби да свири, та и оттам изкарвал по нещо. Като се запролети, ходел и с дюлгери да работи. Т. Влайков, Съч. III, 6. Случвало се беше по цели седмици да не влиза лев в схлупената им къщичка, дето живееха. Как се поминуваха — един господ знае! К. Калчев, СТ, 106. Рамзина се чудеше — какво толкова се е загрижила тая жена за Рамадан? Рамзина не знаеше, че от някое време Келепирица се поминуваше с това, което ѝ подхвърляше старият вдовец. Б. Несторов, АР, 254.