ПОМИНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИНУ̀ВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поминувам¹ и от поминувам се; поминаване¹, поминване¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОМИНУ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поминувам² и от поминувам се; поминаване², поминване². Милка ѝ заразправя живо за посещението си в Казалар, за поминуването Цонкино. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 6. Оставя да са смила яденето слободно и от таз слобода са поражда .. добронравното добро поминуване. Ив. Богоров, СД, 12-13. Рекох, .., да понапиша .. за добро на милия ни род и отечество, на които се пада поне половината от кратковременний ни живот на земята, от която ни е отредена една част за живеене и поминуване. Ступ. 1875, бр. 7-8, 58. Може би да намирате добро поминуване при жена ми? Ч, 1875, кн. 15, 17.