ПОМИРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИРЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Възстановяване на разбирателството, добрите отношения, мира между скарани или враждуващи; помиряване, придобряване, сдобряване. Предлагам помирение, на каквито щеш условия! — каза .. и му подаде ръката си .. Те се гледаха и двамата взаимно учудени от добрата си воля и готовност за помирение. Ив. Вазов, Съч. IX, 30. — Маня — направи той [Сашо] опит за помирение, — може би ти имаш право. Аз съм много виновен пред теб. Л. Дилов, ПБД, 43. Барбара Стрейсанд, .., и Елиът Гулд, .., отново се събраха да живеят заедно след 21 години развод. Помирението е плод на усилията на 24-годишния им син Джейсън. П, 1991, бр. 1, 3. След изтеглянето на турските гарнизони от Сърбия новото сръбско правителство преустановява приготовленията за война и възприема курс на помирение с Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 90. Етническо помирение. В знак на помирение. В дух на помирение.

2. Прен. Изглаждане или преодоляване на противоречията между някакви противоположни, различни явления, същности, чувства и под.; примиряване. Формулата на аптекаря за помирение между труда и капитала се беше провалила напълно. Д. Димов, Т, 219. Колкото повече искаше [Теодосий] да примири двата гласа, толкова по-противоречиви и несъгласни ставаха те .. — толкова по-трудно можеше да се намери между тях спогодба и помирение. Ст. Загорчинов, ДП, 208. Още по-силно е раздвоението му [наМигел Торга] между писателския талант и лекарската професия — .. Торга намира точката на .. помирение между литератора и медика в себераздаването. Г. Александров, Дн (превод), 8.

3. Рядко. Примирение; примиряване, помиряване. — Трябва да се помириш! Помирението прави човека да бъде добър и спокойно да приема и най-тежките удари на съдбата. С. Таджер, ПМ, 21.