ПОМИРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМИРЍСВАМ, ‑аш, несв.; помирѝша1, ‑еш, мин. св. помирѝсах, св., прех. 1. Вдъхвам с нос и възприемам с обонянието си за кратко време миризма, дъх на нещо. Бръкна в джеба, извади Митината китка .. Поиска да я помирише, но китката се изплъзна от ръцете му и падна във водата. К. Петканов, ЗлЗ, 18. Герхард вадеше .. пастали, оглеждаше ги, помирисваше ги и пак ги слагаше по местата им. Х. Русев, ПС, 97-98. Миришеше на вино, на печено месо, носеха се и други миризми, каквито Тахтун не беше помирисвал до тоя час. А. Гуляшки, ЗВ, 520. Подигаше глава, помирисваше въздуха и глухо изръмжаваше. Й. Йовков, АМГ, 26. Селим нерешително протягаше муцуна и помирисваше яденето върху разстланата торбичка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 424. // Възприемам с обонянието си миризма, дъх на нещо. Потеглиха към брега на морето. Още отдалече Дойчин и Дико помирисаха морския дъх. К. Петканов, ЗлЗ, 218. Щом излязохме от селото и помирисахме зелената гора, шумките от която ни шибаха по лицето, патриотическите песни, .., гръмнаха. З. Стоянов, ЗБВ II, 71. // Узнавам, разбирам, усещам нещо по мириса; намирисвам, надушвам1. — Види се млякото е помирисал [смокът] — .. — Акъла си губят, като усетят мляко. П. Вежинов, ЗНН, 136.
2. Само несв. Мириша1 (в 1 знач.) малко, леко от време на време, понякога. Вощака помирисваше от време на време ръцете си и правеше гримаса на леко потръсване. Д. Ангелов, ЖС, 273.
3. Прен. Разг. Усещам, предугаждам нещо по някои признаци, досещам се или научавам, разбирам за нещо или за някого; подушвам, надушвам1. Той доплаща от своите пари, но таи това, за да го не помиришат, че разполага. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Когато на някой генерал окачат орден за заслуга, той помирисва, че го канят "доброволно" да си подаде оставката. Хр. Смирненски, Съч. III, 22. — Те [турците] се канят да ни изсекат, .. — Ще изсекат ли? .. Те тъй са се канили, .., ама като го [дядо Иван] помиришат — хайде през Балкана... Ц. Гинчев, ГК, 311. Отдалече я помирисах таз работа, .. Още щом Петър захвана да обикаля фермата .., рекох си наум: тоз човек за хубаво не се върти насам, ама де да видим. И. Петров, НЛ, 98-99.
4. Прен. Разг. С отриц. Не ми е известно нещо или някой, не знам нещо за някого (не го познавам, не съм го виждал, не съм го чувал) или не разбирам от нещо. Преди тръгването бяхме говорили .. за морската болест и бяхме чули .. отчаяни разкази от десетки хора, половината от които дори не бяха помирисвали море. П. Вежинов, ДМ, 3. Да сте грузинци? Не сме грузинци, к,во ще правят тука грузинци? .. вино продават по пазарите. Не продаваме вино, не сме помирисвали Татария — и им казваме кои сме. Й. Радичков, НД, 243. Много здраве имат тия, дето пишат това. Тия или не са помирисали село, или пък им плащат да пишат така. Ст. Даскалов, ЕС, 59. — Да не си жената на наш Иван? — Че как ще съм негова, когато от три години нито съм го видяла, нито пък съм го помирисала? К. Петканов, ЗлЗ, 123. Оня ден ме питат: Знаеш ли да караш джип? Тоест, вие виждали ли сте такава машина? Аз, .., не бях и помирисвал дотогава. А. Гуляшки, МТС, 170. // Рядко. Разбирам, опознавам нещо. Да прекарат една зима без дърва в гола стая, .., както сме карали аз и ти! Да нямат в джоба си пет стотинки, ..! Това ми се иска да помиришат. Н. Хайтов, ДР, 194.
5. Само несв. Прен. Разг. С отриц. В съчет. със същ. за храна или питие — не обичам, не харесвам и не ям или не пия нещо, означено от съществителното; вкусвам, близвам. За него жената е приготвила топено масло, че той олиото не го помирисва. Тарас, Ст 1968, бр. 1169, 1. // В съчет. със същ. за храна, питие или със същ. цигара и под. — не приемам, не консумирам, не употребявам изобщо, дълго време или в конкретен случай нещо означено от съществителното. Не изпили кой знае колко — по половин чашка, но въпросът не е до количеството, а до принципа: който отива на бойна акция, не бива дори да помирисва алкохол. А. Гуляшки, ДМС, 194. — Дай една цигарка бе, даскале, цял ден не съм помирисвал. Ив. Венков, ХКН, 32. Да имаше скрито [вино] поне една малка чашка, .. Ето вече цяла седмица откак .. никой от Глушиново не е помирисал такова нещо. Липсата на тая червена капка пълни с униние душите. Елин Пелин, Съч. I, 63. Не е пиян, / не помирисал е той вино, а се мята, / крещи и маха пош. К. Христов, ЧБ, 425.
6. Прен. Разг. С отриц.Не се занимавам с някого, не отделям внимание на някого или нещо. Обяви [момичето от тъкачната фабрика] ми среща, а не дойде. .. Ще си е рекла: "Ама че глупав шаран. Веднага клъвна. Сигурно не е помирисвал жена!" Й. Симеонов, ЗР, 203. Петелът на някакъв селянин вече не помирисвал кокошките. Й. Радичков, В, 183. Тя вече не иска да помирише мъж.
7. Непрех. Остар. С отриц. В съчет. с обст. поясн. за място. Не стъпвам, не ходя, не отивам или не идвам някъде. Подир улавянето и избесването по-оназгодишните разбойници, тъдява вече те не помирисват, явява ни бай Тодор. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. — Не се бойте от царската челяд — викна им [на двамата въглищари] Райко. — Те насам няма да помиришат. Ст. Загорчинов, ДП, 69. Тонка вразумила самонадеяните ергенчета да се не задяват с момите и те не само че не я закачали повече, но не помирисвали до седянката, гдето била тя. Н. Ферманджиев, РХ, 259. помирисвам се, помириша се I. Страд. от помирисвам в 1-6 знач. II. Възвр. и взаим. от помирисвам в 1 и 2 знач. Двете кучета се помирисаха, непознатото показа зъбите си. Й. Радичков, ГП, 51.
◊ Който го помирише, носът му пада (окапва); да го (щом го) помиришеш, носът ти окапва. Разг. Употребява се за много лош, проклет човек. Вестникар ли e — бягай! Който го помирише, носът му пада. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Не съм помирисвал / помирисал барут. Разг. Не съм участвал в бойни действия, в сражения. Този тип, който не бе дори помирисал барут, .. продължаваше да .. обира хората, които проливаха кръвта си, за да може той да живее. Л. Стоянов, ССПМ, 430. — И през войната се нареди на топло — продължи Кръстю. — Седя си в тила, барут не помириса, въшки не го ядоха, холера не го гази. Г. Караславов, ОХ, 28. До вчера той [героят] барут не помирисал, / че през войната "тилов" бе се вписал, / .. Отпуща спусъка неволно: прас! / и в миг куршум ръката му прониза. Ем. Попдимитров, СР, 153. Преминал през механата, а виното не помирисал. Ирон. Разг. Употребява се, когато някой е пропуснал да извърши най-важното или да забележи най-очевидното.
— Друга (остар. и диал.) форма: померѝсвам.