ПОМИРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице, което помирява; примирител. Пленникът .. им обясни, че когато някой противник подаде камък на противника си, .. значи, че сключват мир и приятелство и че тоя мир и това приятелство важат за цялото селище, където живеят помирителите. Елин Пелин, ЯБЛ, 90. Той [Шарл де Гол] се опитваше да се представи като помирител, либерал и демократ. РД, 1958, бр. 153, 6. Разговорите по телефона не пресеквали, ста‑

нало нужда да се търсят арбитри, помирители .., които да помогнат. ВН, 1959, бр. 2489, 2. ^● В качеството на помирител, .., между тие две противоположни теории, се появиха към седемдесетата година трудовете на видния француски агроном. Бълг., 1902, бр. 531, 3.

2. Остар. Книж. Арбитър (във 2 знач.). Правата на общото обикновено събрание са: .. 3) избиране на еснафско настоятелство и на помирители. Хр. Даалиев, ТИА, 132. Когато стане нужда противните страни да са препратят на комисия или на помирители, .., съдилището, .. определя трима или петмина настоятели или помирители и им заповядва да чуят противните страни. ДЗОИ I (превод), 235.