ПОМИРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМИРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; помиря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Възстановявам мира, разбирателството, добрите отношения между скарани или враждуващи; сдобрявам, примирявам, придобрявам. И тъй съм дошел, .., да ви [Раля, Андрея и Павли] помиря .. Тя (обръща се към Боряна) развесели къщата ни, тя ще ни събере, ще ни помири. Й. Йовков, Б, 142. Поживеят младоженците .. и ей тъй, както се държат за ръце, вземат, че се хванат за косите .. Разритат се младите и аха-аха да се разделят. Намесят се старите, помирят ги. В. Чертовенски, СбСт, 1957, 236-237. И двамата мълчеха, .. Общите опасности ги бяха отново сближили, дъхът на смъртта ги бе помирил. П. Вежинов, НС, 251. В Родопите вярата не разделя, а помирява. По време на войните мюсюлмани и християни са били като бра‑
тя. С, 2006, бр. 4837 [еа]. // Извършвам това действие чрез съдебна процедура. — Да си ида у дома? И да спя, докато вие тук... Да разглеждам утре дела за подялба на имот? Да помирявам скарани братя в името на Негово Височество? Г. Стоев, З, 80.
2. Прен. Съчетавам, свързвам далечни или противоположни неща, явления като смекчавам несъответствията или противоречията помежду им; примирявам. Половината от работата му [на Слав] се състоеше в това да убеждава някого в нещо, да се кара, да помирява непримирими противоречия. Д. Фучеджиев, Р, 326. Уставът за Държавен съвет, който Дринов приготви, носеше наистина отпечатък на една добра воля, загрижена да помири крайностите. С. Радев, ССБ I, 315. Климент XIV .. се опита да помири църквата с духа на новите времена, религията с философията. Помирението беше невъзможно. К. Величков, ПР, 101. Ришпен е "помирил протокола с лиричната поезия" — .. този "официален" представител на француската поезия остава "верен на най-старата френска традиция: ораторската поезия." Н. Лилиев, Съч. III, 258. //С предл. с. За мисъл, чувство, предмет и др. — премахвам конфликта, несъгласието или нетърпимостта на някого към нещо; примирявам. Всякога съм се стремил само към някаква индивидуална философия, която да ме помири както с околната, така и со собствената моя видимост. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Това расо черно, що нося отгоре, / не ме помирява с тия небеса. Ив. Вазов, Съч. I, 169. Любовта, изкуството и вярата връщат човека към отнетата му хармония, помиряват го със самия себе си и другите и възраждат нарушения божествен порядък. Б. Рачева, ЛП [еа].
3. Диал. В съчет. със същ. кавга и под. Прекратявам, спирам (кавга и под.). — Марко побратиме, / и това ли, Марко, да те учим? / Я извади ноже из джебове, / та убоди Мусу Арбанасу, / та със Мусу кавгу помирете. Нар. пес., СбНУ XLIII, 103. А Марко му пътьом говори: / — Стой, почекай, дете Джамгруица! Еве стае три недели време, / ка сме ния кавга помирили. Нар. пес., СбНУ XLIV, 51. помирявам се, помиря се I. Страд. от помирявам. II. Взаим. от помирявам в 1 знач. Председателят на съда — .. — водеше процеса справедливо. Той прочете молбите и на двете страни, ..; запита страните желаят ли да се помирят. К. Калчев, СТ, 228. С Бунала те бяха големи приятели, караха се в неделята най-малко по два пъти и пак се помиряваха. Й. Йовков, ЖС, 47. Хайде да се помирим, .., стига е гинала войска и от вас, и от нас. Д. Яръмов, БП, 102.
ПОМИРЯ̀ВАМ СЕ несв.; помиря̀ се св., непрех. 1. С предл. с. Възстановявам мира, съгласието и добрите отношения с някого, с когото съм скаран или съм във вражда, конфликт и под.; сдобрявам се, примирявам се, придобрявам се. — Защо ти, .., се скара с хаджи Генча? — пита баба Либеница дяда Либена ..! Припкай по-скоро и помири се с човека, .. Дядо Либен излязъл на улицата и помислил си: "А как ще аз сега да се помиря с хаджи Генча? А трябва да се помиря ..! Сега ти, мой Либене, трябва да се помириш, ..; ако се не помириш, то твоята женица жив ще да те зарови в гроба. Иди и моли за прошка." Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1984 [еа]. Последният опит за помирение бе направен от Стамболова. ".. намирам в стаята .. Стамболова, който ме захваща пак да се помиря с Каравелова." С. Радев, ССБ I [еа]. Избухва очакваното въоръжено сблъскване между турци и сърби в Белград. Легията на Раковски веднага се намесва в сраженията. Скоро обаче сръбското правителство се помирява с турското и иска българинът да разпусне четата си. Мон., 2005, бр. 2427 [еа]. Ако .. си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, .. иди .. се помири с брата си, .. Помирявай се с противника си, .., за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията. Библ., 1199.
2. С предл. с. Преодолявам противоречия, обикн. вътрешни, по отношение на възгледи, чувства и под.; примирявам се. Едничкото, което стори, за да се помири със съвестта си, която не бе съвсем умряла, беше да прати още първия месец от раздялата си двеста лева на Цонка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 25. — Ти, сине мой, тъкмо с тези свои разсъждения не можеш да се помириш. Вместо да воюваш с другите, воюваш със себе си. Ем. Манов, БГ, 240. Всичките преминали престъпления му се представили в ума, .. и като че ли викали: Погледни на нас, помири се със съвестта си. Ст. Ботьов, К (превод), 157. Човек трябва първо да се помири със себе си, а после ще се помири и със света.
3. Осъзнавам и приемам неизбежността на нещо, понасям без възражения и протест нещо, което не обичам, не харесвам, което не ми е приятно и под.; примирявам се. Отначало бащата и майката, както е винаги това, не искали и да чуят за дъщеря си и за него. Но после — пак както винаги — се помиряват. Д. Калфов, Избр. разк., 296. Исках да си работя любима работа, забраниха ми. Помирих се. От обич към Петър се помирих. И. Петров, НЛ, 174. Учех и учениците си с голяма радост от сутрин до вечер, но все не можех да се помиря, че се задушават в тая ниска стара сграда. Ал. Спасов, С, 25. Те не само се бяха помирили с участта си, но се отнасяха фаталистически към нея. Ив. Вазов, Съч. XXV, 19. Жестоко опозорен, Станкул не можеше да се помири нито с това, което му дойде на главата, нито с арестуването на Черньо и
неуморно търсеше изход. Ст. Марков, ДБ, 330.
4. Рядко. Утешавам се, успокоявам се, намирам мир, спокойствие, покой. Мама разтвори очи, големи и сякаш хлътнали. Посинелите ѝ устни се разтвориха: — Не съм го била. Никога. Все добре съм го гледала. Друго е. Не мога да се помиря... Виновна съм. Тежи ми... Само веднъж голям грях сторих. В. Бончева, АП, 101.
5. Прен. Рядко. Съчетавам се, свързвам се, комбинирам се с нещо. Не било възможно да се помирят завоевателните стремежи на европейските държави за подялбата на Турция и националноосвободителните борби на поробените народи. Ист. VIII кл, 1965, 93.
6. Остар. и диал. Обикн. за бунт, въстание, конфликт и др. — прекратявам се, спирам; стихвам, успокоявам се. Противоп. размирявам се. Нашият човек отиде, но след няколко време са върна назад и извести ни, че българската буна се е помирила вече. П. Хитов, МП, 36. Виждам, че ще отидите във Филибе като е най-разбъркано, .., не земайте никаква страна, догде ся помирят работите. АНГ I, 100. Принц Леополд, като видя какво неговото качение на испанския престол ще запали страшна война .., побърза да извести .., че ся отказва от испанската корона .. Сякой повярва какво разпрата ще ся помири. Лет., 1871, 208. Пуста се е земя размирила, / .. Девет годин капка .. не капна, / .. пропаднаа старци .., / я бабите .., / я юнаци .., / я девойки .. Тогай се е земя помирила. Нар. пес., СбНУ I, 324.