ПОМИСЛЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍСЛЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от помислювам и от помислювам се; помисляне. Помислюването, че ще .., гладувам и ще се мъча, правяше ме сам себе си да оплаквам. Св. Миларов, СЦТ, 8. Намисли да мине отсреща, секий му казва, че там е скъпотия и като иде веднъж отвъд, за назад няма помислюване. Ил. Блъсков, ЗК, 123.